Природа на прогнозирането и планирането
Планирането
Основни концепции на планирането:
•Адаптивно
•Стратегическо
•Синоптично
•Инкрементално
Модели на планирането:
•Директивен модел-разработва се централен план, чиито показатели се разпределят
по равнища на управление на икономиката. На лице са вертикални връзки. Прилага
се в бившите социалистически страни.
•Индикативен модел-има указателен характер, характерен е за развитите страни.
Основава се на хоризонталните връзки. Прилаган е във Франция и Япония.
•Смесен модел-съчетава идеи и парадигми, както от директивния, така и от
индикативния модел.
Основни логически компоненти на планирането:
1. Установяване на цели
2. Изясняване на бъдещи условия и среда (външна и вътрешна)
3. Предвиждане на мерки, средства, ресурси за дистигане на набелязаните цели.
За планирането могат да се срещнат и много кратки определения като: „антихазарт”
или „редуктор на несигурността”
Разграничаването на прогнозирането от планирането
Подходът, който се прилага е индуктивният. За целта се използват примери от живота,
т.е. извършва се емпирично разграничаване.
•Съществуват метеорологични прогнози. С тях се цели да се установи какво да бъде
времето.
